14.08.2009.
Ако те няма, слънце,
да ми огрееш сутрин...
С лъчи - ръце огнени
да ми обгърнеш
душата, безпътната...
Път да чертаеш
от светли слънчеви
зайчета-усмивки...
Да разтваряш
с пръсти лъчисти
уханни цветни камбанки...
И птичите песни
от птички сладкопойни
утрин с тебе рано
в небесния шир
се понасят към мен...
А в душата ми, бурната,
настава онзи мир
безкраен, безметежен...
Ако те няма, мило дете,
сутрин кой ще ми огрее...
Щях ли да зная, че ме има!?
© Поли Тодорова Todos los derechos reservados