Писна ми просто така да живея -
сред толкова сълзи, сред толкоз тъга,
за мъничко радост сърцето копнее,
а не за такава черна съдба...
Парцалени кукли сме,
животът подмята ни,
просто така - от ръка на ръка,
като актьори в театъра
представления правим,
зад усмихнати маски крием тъга...
Усмивки насила са вулгарно вкопани
върху тъжни, пресъхнали лица,
упоени, бездушни, издрани,
туптят уморени милиони сърца...
Кои сме ние? Актьори в театъра -
нищо и никакви жалки деца,
на сцената смеем се, а всъщност ридаем
като ангели с отрязани крила...
09.06.08
© Никоя Todos los derechos reservados