Писна ми просто така да живея -

сред толкова сълзи, сред толкоз тъга,

за мъничко радост сърцето копнее,

а не за такава черна съдба...

Парцалени кукли сме,

животът подмята ни,

просто така - от ръка на ръка,

като актьори в театъра

представления правим,

зад усмихнати маски крием тъга...

Усмивки насила са вулгарно вкопани

върху тъжни, пресъхнали лица,

упоени, бездушни, издрани,

туптят уморени милиони сърца...

Кои сме ние? Актьори в театъра -

нищо и никакви жалки деца,

на сцената смеем се, а всъщност ридаем

като ангели с отрязани крила...

09.06.08