22 ene 2013, 8:01  

Алиенация 

  Poesía » Versos blancos
614 0 1
Алиенация
Телефонът мълчи. Вън някой се смее.
Проплаква дете, нечий празник вилнее.
Вие актьорствате, зрителски аз пък немея –
в нямото кино не суфлират на никого,
само платното във черно отнема
сенките слепи и джуджетата мимове
ще заспят под грима, неизтрит и мизерен.
Минаха толкова чужди нозе,
младости, почести, сватби и низости –
и на вашия хармоничен екзистенциален сюжет
валякът ме направи без име и ничия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??