Алиенация
Телефонът мълчи. Вън някой се смее.
Проплаква дете, нечий празник вилнее.
Вие актьорствате, зрителски аз пък немея –
в нямото кино не суфлират на никого,
само платното във черно отнема
сенките слепи и джуджетата мимове
ще заспят под грима, неизтрит и мизерен.
Минаха толкова чужди нозе,
младости, почести, сватби и низости –
и на вашия хармоничен екзистенциален сюжет
валякът ме направи без име и ничия. ...