Бездънна пропаст от мрак и лъжи,
в ъгъла заключена истината мълчи,
коварно слънце отровно кръжи,
безхлебен животът се гърчи в сълзи.
Бездушни, слепи и примирени,
нехаят мидите в своите черупки,
не пулсира кръв в техните вени,
наместо сърце в гърдите им дупки.
Коварно вятърът клоните блъска,
зловеща песен шепне в листата,
ехидно ехото самовлюбено съска,
от болка луда агонизира гората. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse