Аметист

27 abr 2011, 15:22

Poesía » Otra

768 0 4

Двама вървим и мечтаем различно,

но пък мечтата ни е една -

всичко е спешно, ужасно критично,

тича пред нас във галоп любовта.

Тихо в реката луната сияе.

Сърпът ù нежно прониква златист.

Пълното щастие точно това е.

Животът е просто красив аметист.

Колко изгубени мигове има.

Колко красивотечащи сълзи.

Колко ли двойки всъщност са трима.

Колко сърца са разбити - нали?

Тихо в реката луната сияе.

Двама вървим и мечтаем в захлас.

Всеки на другия силно влияе,

а тишината крещи между нас!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valia1771 (Ивон)

2011-04-27T18:48:26+03:00

Хубав стих!
ZAPP (Запрян Колев)

2011-04-27T17:10:11+03:00

Хубав стих за любовта.
Но ако има трима
дали любовта я има?! Поздрав!
djudjii (Жанет Велкова)

2011-04-27T15:32:18+03:00

Хубаво,мноооого хубаво!Поздрав!
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

2011-04-27T15:25:12+03:00

Тихо в реката луната сияе.

Двама вървим и мечтаем в захлас.

Всеки на другия силно влияе,

а тишината крещи между нас!

Уаууу!!!Разтърси ме!Много нежно!Браво!