27.04.2011 г., 15:22 ч.
Аметист
Двама вървим и мечтаем различно,
но пък мечтата ни е една -
всичко е спешно, ужасно критично,
тича пред нас във галоп любовта.
Тихо в реката луната сияе.
Сърпът ù нежно прониква златист.
Пълното щастие точно това е.
Животът е просто красив аметист.
Колко изгубени мигове има.
Колко красивотечащи сълзи.
Колко ли двойки всъщност са трима.
Колко сърца са разбити - нали?
Тихо в реката луната сияе.
Двама вървим и мечтаем в захлас.
Всеки на другия силно влияе,
а тишината крещи между нас!
© Константин Коев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубав стих!
-
Хубав стих за любовта.
Но ако има трима
дали любовта я има?! Поздрав! -
Хубаво,мноооого хубаво!Поздрав!
-
Тихо в реката луната сияе.
Двама вървим и мечтаем в захлас.
Всеки на другия силно влияе,
а тишината крещи между нас!
Уаууу!!!Разтърси ме!Много нежно!Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
