Амфора

7 abr 2018, 2:24

Poesía

338 0 0

Човека Бог създал

от глина!

И вярвам аз, че е така.

От глина съм!

Отвънка грапава,

отвътре нежна –

от глечта.

И древна съм!
Но земното начало

и в бъдното ще пренеса...

Дори олющена и стара,

аз пазя житото, солта...

Излъчвам красота!

От глина съм.

И като амфора

на студ и огън

издържлива.

Но ме пази!

Че като амфора

аз всъщност съм

и крехка,

и чуплива...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.