Човека Бог създал
от глина!
И вярвам аз, че е така.
От глина съм!
Отвънка грапава,
отвътре нежна –
от глечта.
И древна съм!
Но земното начало
и в бъдното ще пренеса...
Дори олющена и стара,
аз пазя житото, солта...
Излъчвам красота!
От глина съм.
И като амфора
на студ и огън
издържлива.
Но ме пази!
Че като амфора
аз всъщност съм
и крехка,
и чуплива...
© Мария Марковска Всички права запазени