Svetozar (Атанас Димитров)
85 172
24 abr 2007, 18:12

Анапест(ицид)но-реторично 

  Poesía
821 0 7
АНАПЕСТ(ИЦИД)НО–РЕТОРИЧНО

Докога ли ще страдаме - тъй уязвими

за прокоби зловещи космични и земни?

Докога ще мълвим често нечие име

като символ защитен, закрила тотемна?

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че ти е харесало, Na-aN! Според мен въпросът има отговор и може да се опитам да го дам в следващото четиристишие, но е трудно да се формулира в такава кратка форма. Би трябвало да напиша статия, или поне да поместя и тук някои от статиите на сайта ми.
  • Философски уместен въпрос.Но не мисля,че има отговор
    Браво,харесвам го!
  • За степента на страданията няма нужда от обяснения - сам знаеш. А за честото произнасяне на нечие име (като своего рода пестицид) имам предвид следното: някои молят бога да им помогне в трудни ситуации, други призовават дявола да вземе някого или нещо, пречещ/о им, трети искат подкрепа от майка си или баща си - както направи Крамник по време на мача с Топалов, четвърти споменават собственото си заглавие: "Мой човек, яко си загазил, я се стегни и си помогни сам, че да ти помогне и господ!" Такива неща, разбираш ли, значи...
  • Да, може би ще е по-добре да се продължи, но идеята на цикъла (първото беше "Дактил(оскоп)но-реторично", а следващото ще бъде "Амфибрахийно" е това да бъдат четиристишия в съответната стихотворна стъпка. А може и смислово да са обединени, близкото бъдеще ще покаже.
    Поздрав!
  • Всеки може да отговори сам за себе си!
    Мисля,че по-добре ще се получи ако го продължиш!
    Поздрав!
  • "Може би дотогава, докогато умрем..."
    Поздрави!
  • Докога ли?
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??