sunnyrainbow (Венцислава Благоева)
53 6
25 ene 2009, 23:04

Ангели 

  Poesía » De amor
819 0 1

Седя отзад
и чакам на опашка
за рая
с червени прозорци,
а зад тях хора безлични.
Аз вече съм изказана,
недоказана,
но показана
за пошлостта,
за смелостта.
Закривам болката
с воали
от рози,
червени
пак в рая.
Вече паднала
от рая
с писмо
за ада.
Откровение
и просветление,
че няма край.
Всичко грешно
в мислите
и в чуждите очи.
И защита няма
от обич
и от рая...
Ти няма да ме спасиш.
А аз ще обичам падналите ангели.
Дълго.
В съня си.
Зад червен прозорец с бели криле…

© Венцислава Благоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави, Венцислава. Ти си първото дете тук, но което изчетох всичко. Струва ми се, че си с много чувствителна и нежна душа. Харесвам повече поезията ти. Особена е, но е добра за възрастта ти.
Propuestas
: ??:??