25.01.2009 г., 23:04 ч.

Ангели 

  Поезия » Любовна
846 0 1

Седя отзад
и чакам на опашка
за рая
с червени прозорци,
а зад тях хора безлични.
Аз вече съм изказана,
недоказана,
но показана
за пошлостта,
за смелостта.
Закривам болката
с воали
от рози,
червени
пак в рая.
Вече паднала
от рая
с писмо
за ада.
Откровение
и просветление,
че няма край.
Всичко грешно
в мислите
и в чуждите очи.
И защита няма
от обич
и от рая...
Ти няма да ме спасиш.
А аз ще обичам падналите ангели.
Дълго.
В съня си.
Зад червен прозорец с бели криле…

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави, Венцислава. Ти си първото дете тук, но което изчетох всичко. Струва ми се, че си с много чувствителна и нежна душа. Харесвам повече поезията ти. Особена е, но е добра за възрастта ти.
Предложения
  • Сънувах, че небето ми се рони. И падаха, и падаха звезди. А покрай мен препускаха сезоните, прегазва...
  • Сънят ми пак докосна онзи праг, зад който само сенки се разхождат. Чертата между светлина и мрак пот...
  • Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......

Още произведения »