Настъпил е краят на дните
на живота лъжата и на съдбите
Разчупен е вече моралният слой
Ще залее земята порой
Съдбата си своя вие ковете
Съсипахте всичко през вековете
и в името на първичен идеал
заляхте земята цялата в кал
Напред все напред вечно вървите
Децата Ви мрат а парите броите
и дори потънали дълбоко в скръбта
сте пак жертви на глупостта
Човек е създаден обаче
Той кърти и чупи, руши
Незнайно защо но и плаче
За неща които сам сътвори...
© Кефор Потрати Todos los derechos reservados