Настъпил е краят на дните

на живота лъжата и на съдбите

Разчупен е вече моралният слой

Ще залее земята порой

Съдбата си своя вие ковете

Съсипахте всичко през вековете

и в името на първичен идеал

заляхте земята цялата в кал

Напред все напред вечно вървите

Децата Ви мрат а парите броите

и дори потънали дълбоко в скръбта

сте пак жертви на глупостта

Човек е създаден обаче

Той кърти и чупи, руши

Незнайно защо но и плаче

За неща които сам сътвори...