Висне небето. И тежка е датата –
облак насред календара.
Знам, че животът ни пепел и вятър е,
зер доживеем до старост.
Свещи догарят – писма към отвъдното.
Стигат ли? Дяволи знаят.
Бъка земята от толкова съдници,
кой ли сколаса до Рая...
Вардят архангели. Ден като камък е –
вързан на шията тегне.
Толкова много остава неказано,
ближен когато потегли. ...