JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
5.11.2022 г., 21:50 ч.  

Архангелова задушница 

  Поезия
668 10 15

Висне небето. И тежка е датата –
облак насред календара.
Знам, че животът ни пепел и вятър е,
зер доживеем до старост.

 

Свещи догарят – писма към отвъдното.
Стигат ли? Дяволи знаят.
Бъка земята от толкова съдници,
кой ли сколаса до Рая...

 

Вардят архангели. Ден като камък е –
вързан на шията тегне.
Толкова много остава неказано,
ближен когато потегли.

 

Мостове няма, ни стълба за слизане.
Там ли са? Всъщност, не зная.
Ти само, Господи, кътай ми близките.
Аз ще му мисля накрая...
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Неприказка
JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju
Книги
Неприказка
16,00 лв.
  645  3  17 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко красиво!
  • Меги!
  • Не успя да ме докосне - направо си ме разтресе ! Адмирации !!!
  • Както не съм смогнала навреме да коментирам стиха ти, Меги, така ме разтърси и днес! Уникален както по изпълнение, така и по съдържание! Мъдри мисли не на едно място, а целия!!...Като ток удря "Ти само, Господи, кътай ми близките"...а това "Няма мостове, ни стълби за слизане..." направо ме разплака!
    Че винаги "...толкова много остава неказано..." Нямам думи! Адмирации!!
  • Много силен стих, напълни ми душата! Поздравявам те!
  • Благодаря на всички!
    Разбира се, Боряна, чувствай се свободна да го споделиш щом така ти идва отвътре. 🙂
  • Вълнуващ стих, прекрасно предаващ емоциите около днешният ден! 🌹
    Ще го споделям, с твое позволение, Меги! 😊
  • Меги!
  • Чудесно написано!
  • Сакрална лирика!
  • Сакрална лирика!
  • Благодаря ви за хубавите думи, радвам се, че ви е докоснало!
  • Прекрасно, Маги!
  • Поезията ти става все по-мъдра, вдига нивото си и вълнува истински, Меги! Вътрешният ритъм, който си постигнала в стихотвоението, увеличава и напрежението, и градивносттана думите. Това е истинско творческо майсторство! Поздравления! И нека Бог да прости всичките ни близки, преселили се в отвъдното, миличка!
  • Поздравления за вълнуващата поезия! Точни думи, човешки истини:
    "Ден като камък е –
    вързан на шията, тегне.
    Толкова много остава неказано,
    ближен когато потегли."
Предложения
: ??:??