Мъглите танцуват, разкъсвайки ризи,
леко ласкаят, прегръщат морето.
А гони ги смело, разпръсва ги бризът,
прашинка ревност заключил в сърцето.
В окото на чайка усмивка се ражда,
не вярва сякаш, че туй е възможно.
Мъглата и бризът морето ухажват,
а то към брега поглежда тревожно.
И нежно го гали, облечено в пяна,
коси - водорасли кокетно отмята.
Толкова много любов преживяна
стопля земята, ухае на лято.