катеринарина (Катя)
331 972
11 nov 2007, 10:03

Атеистично 

  Poesía
618 0 10

И днес поръбените чувства се разнищиха.

Безличните секунди възроптаха се. И спряха.

На прага на живота. На вратата на несбъдъка.

За да се сбъднат. Както не е писано. Но...

Както трябва.

Безумни шепоти и крясъци. Бездомни думи.

Слухът на окриления е непригоден да ги чува.

Душата на свободния не търси нови друми.

Пътеката на полета най-вярно... се сънува!

Оковите на храмове, молитви и олтари,

са най-крещята причина за безверие.

Душите помнят.

ДА.

Душите ни са стари.

И всеки път прекрачвали килийните предверия.

И с всяко следващо прераждане са оскотявали.

Опивани от силата на земното притегляне.

Дрогирани от блясъка на Божиите храмове.

Обича Бог безкрилите, покорните... обречени.

Да.

Чувствата от днес са възродени богохулници.

Душите полетяха. Свободата е живот.

По улиците крачат само "кучета" и блудници.

Да има грехове за вездесъщия ни... Бог!

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??