катеринарина
331 el resultado
Откриха ми надежда във сърцето,
в артериите шарена кръвта...
Поспряха уморените планети
от лутането в здрача и прахта,
заслушаха се в пискането нервно ...
  1706  15 
И свирят, и тропат, и викат.
Смехът им е песен и плач.
С криле на комети отлитат...
и кацат в лилавия здрач.
През сини простори се носят... ...
  871 
По случай случая заставам
на някоя удобна пряка...
и сещате се - някой чакам!
А той пък мене нейде чака... :(
За туй във времето, в което ...
  1256  13 
Как да избягам от вас -
все ме следвате,
вие - бездомни и подли души...
В мене със завист нездрава се вглеждате,
сякаш че всичко край мене цъфти. ...
  1039 
Ти си била, преди да бъда аз.
Перо в крилете на изгубения вятър.
Ронлива влага в чернотата на пръстта.
Фотон от бяла светлина във тъмнината.
Била си някога, когато отмалял, ...
  984 
Какво им струва да се правят на всесилни -
и божествата имат своите съмнения...
Те не без уговорки и отплата са отпили
от живите води на сатанинските владения.
Властта над множеството от невежите е сила, ...
  1114 
Аз в пъзела ти хаотичен съм сълза,
неизживяна садистична меланхолия.
Някак тихо и отровно пропълзях,
и след месец ще съм блудкава история.
Даже не докосвайки лицето ти, ...
  910 
Когато съмне, погледни зад тишината,
която драпа недоспала по етажите,
и светлината чуй, завряна под крилата
на сънените птици по первазите...
Почувствай как се сплитат в своя устрем ...
  1019 
Изтрий ме от живота си, невернико!
Аз вече и не искам да съм там.
Когато те потърсих да ме сгрееш -
ти искаше за малко да си сам.
Когато те докосвах през мъглите - ...
  1635  10 
Не вярваме, че сме пораснали
и всеки завъртял е къща,
деца, семейство и приятели,
свекърва или "златна" ТЪЩА
и куче - за ефект сплотеност, ...
  1254 
ЕДНА Жена НА 43
Понякога се чуди за своите 43 години не се е ли променила твърде малко съобразно заобикалящия я свят. Не знае дали е хубаво, или лошо, когато човек се чувства като осъвременено копие на Дон Кихот, но в малко по-небудеща подозрение опаковка? Или просто заобикалящият я свят е само най- ...
  3338 
Някой ден ще кажат, че била съм.
После ще се сляга там пръстта...
Бурени връз нея ще израснат.
Пак ще раждат живите деца.
Черното мастило ще бледнее, ...
  998 
Дали прогледнах вече, мой ориснико -
ти, който си заложил във матрицата
да търся сред лъжливите ти истини,
тъй както се премята между жиците
сразената от огъня им птица. ...
  968 
Под жълтите лъчи на слънцето
прежулена от болката изгарям...
С премрежени очи съзирам пътища,
утъпкани от чуждо извървяване.
Нахалните треви протягат жлъчно ...
  2404  20 
Портретът ти на шарена хартия.
Обрамчен от извити плетеници.
Опитват се нелепо да те скрият
от празните им стъклени зеници.
На всички лицемерни оплаквачи ...
  1170  23 
Вземи ме със себе си, истино. Знам,
че с теб ще боли. Не до смърт и полуда.
Ти няма да теглиш душата до грам,
когато плътта се смрази непробудна.
Ти няма да съдиш по сто правила ...
  1272  11 
Сред шарената лудост на пазара,
след удари на твърди рамена,
из тесния тунел на тротоара
с подвити от умора колена,
едно момиче тридесетгодишно, ...
  1206  15 
Стихът беляза устните ми с полъх,
тръпчива болка в тялото ми вля.
По жилавите пръсти ме докосна
и в мен се спусна светла тишина.
Рисунките му сипкаво редяха ...
  1086  16 
Извезана с магически ширити,
за последно
усмихва се през облаци и утрини мъгливи
есента.
И в някоя от утрините тихо и безследно ...
  949 
Очите си постлах по булеварда,
по сивия чакъл, през кал и прах.
По каменната гръд на тротоара,
покрита със следи от морски шах.
По ъглите неправилни на двора, ...
  1189  15 
Да избягам.
Как ръцете ми сковани
търпеливо вършат все онези същите
безмислени неща.
Как очите разпознават вече само цветовете - ...
  1021  15 
Страхливо ме поглежда през стъклото
на моята прастара дограма.
Една частица вятър.
И в окото
на слънцето с надничаща глава... ...
  1085  17 
Тревите се поклащат сред мъглите.
А ти си зад далечната гора.
Прокрадват се през облаци лъчите.
Нозете ми се къпят във роса.
Аз тичам натежал, за да те стигна. ...
  1040  15 
Оставям следи по бедрата на дюните...
По миглите полепват песъчинки.
Отсреща синевата и морето се целуват.
И вятърът се сипе на снежинки.
А в мен е чисто бяло. ...
  1017  12 
Изпръхналите устни на онзи нежен вятър,
който се протяга сънливо... в клоните на крушата...
ще ги докосна с пръсти, изтръпнали от чакане.
И ще повярвам...
В тихото на двора сгушена. ...
  1335  20 
В очите й не виждате ли Бога!
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада! ...
  1171  18 
Остарях.
Знам, че все още много
остаряване има след днес.
И ръцете ми няма да смогват
да гребат от живота. На екс. ...
  1132  15 
На тези, които си отиват преди очите ни (пред студените ни, празни очи)...
Като гънките по пръстите втвърдени
от докосване на мъртви цветове...
Като болката в очите уморени -
от вторачване в мъглите. ...
  1909  14 
Под несбъднатите облаци треперя,
като цвят от размирисана липа.
И жълтея сред листата.
И жълтея...
Като слънце сред зелените листа. ...
  1006  11 
Сигуно пропуснати столетия
туптят в невидимите вени на ръцете ми.
И спомени от светлини на чужди храмове
в зениците коват мъгли...
Сигурно са стъпвали по каменни пътеки ...
  994  11 
В мълчанието на нечий залез.
Когато ирисът на дъгата помръква.
Като светулки жълти припалват
звездите.
Небето купол е. ...
  1149  18 
Проблясъци на роля в огледалото.
А образът - навярно изкривен,
илюзия е, сянка на махалото,
която прекопира се във МЕН.
Чертите ми са спомени от жажди. ...
  1108  26 
Душите на самотните китари,
които върху белите скамейки,
засмени дългокоси мускетари
прегръщаха под върбовите вейки...
сега се лутат в ъглите на времето, ...
  1449  14 
В очите на старицата - сълзи.
И слънцето във тях е избледняло.
Натрапчивото чувство, че боли...
ще тлее дълго.
Няма да изтлява. ...
  1132  16 
Вдъхновена...
Уморена...
И претръпнала... и жадна.
На простора ще приседне.
Ще се люшне. ...
  1392  14 
Светът се завъртя обратно
в космическата тъмнина.
И някак звездно се залюшка
остатък жълта светлина.
Космичен транс на кръстопътя ...
  1056  13 
Връз масления цвят на масата
на нечия изпръхнала картина,
положили са длани бледи двамата.
Върху цвета на маслена олива.
Личат по ъглите във полумрака ...
  1188  18 
Спрях пред теб тревожна и измъчена.
Видя ли във очите ми тъгата?
В прегръдката витражна, като гълъб съм.
Заклещен от молитви и отплати.
А тялото ти сгърчено, Божествено, ...
  1274  22 
Безмълвни мъртъвци и празни ноти
над сухите дървета.
Тишина.
Сред бялото на ниските гробове
душите ви се стичат в празнота. ...
  1129  23 
Остаряваме ли сред звука
на онези есенни балади?
Загърнати във топлите си дрехи, зъзнем...
И очакваме след залезите светли звездопади.
А в очите ни умира по малко вяра пътьом. ...
  1051  10 
Propuestas
: ??:??