Атом есен

30 may 2014, 12:04

Poesía » De amor

576 0 2

С атом есен свиря върху струна
и извайвам най-прочувствената песен,
маскиран вятър днеска те целуна
напук на повика ми благ, небесен...

Откраднаха косите ти тревите,
листата загоряха в твоя зов,
в реката ти не пускай си очите -
недей... аз искам цялата любов!

Шепни пък, ако искаш, на звездите,
когато вечер в скута ти заспя,
как всеки път непримиримо те обичам,
полите ти обсипвайки с цветя.

Но ги обгрижвай - моите коси,
очите ми рисувай върху всички...
в мига, преди във мен да се стъмни,
не се превръщай в лекокрила птичка.

Аз зная, любиш изгрева все нов -
човек не е обвързан тука с нищо,
с перо от полет свиря благослов.
И те задържам с чувствата всевишни!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-30T20:18:38+03:00

Поздрав!!! Много ми хареса!!! Страхотно си нарисувал любимата (:
Sevgimizi (Лора)

2014-05-30T19:49:33+03:00

Магическо преживяване и обгръщаща любов!!Ето това ми идва да кажа!!Всяка дума те въвлича в тази приказка! Вълшебно, силно влизащо в клетките ти, в сърцето и в душата ти!!Произведението ти е едно приключение!Съвсем сероизно го прочетох няколко пъти, защото много многоооо ми хареса и всеки път ме отвеждаше в един друг много красив свят!!Виждах и чувствах обич, любо,в магия и есен!! Страхотно!!БРАВО на теб!!