С атом есен свиря върху струна
и извайвам най-прочувствената песен,
маскиран вятър днеска те целуна
напук на повика ми благ, небесен...
Откраднаха косите ти тревите,
листата загоряха в твоя зов,
в реката ти не пускай си очите -
недей... аз искам цялата любов!
Шепни пък, ако искаш, на звездите,
когато вечер в скута ти заспя,
как всеки път непримиримо те обичам,
полите ти обсипвайки с цветя. ...