линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
29 jun 2023, 10:16  

Аз 

  Poesía » Otra
350 3 5

С чужда пита

помен не правя.

(Много обичам

своите мъртви.)

Съ́лзи  не лея,

по чужди гробове.

(И какво от това,

че живите,

и затова, 

все ми се сърдят.)

Знам... Внезапно

свършва този живот.

Затова го живея

с радост,

с чувство и мисъл.

Давам.

Каквото имам.

Както умея.

Докогато Бог е орисал.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Доче, ИнаКалина!
  • "Затова го живея
    с радост,
    с чувство и мисъл.
    Давам.
    Каквото имам.
    Както умея.
    Докогато Бог е орисал." - тази част ми хареса, въпреки, че трябва да е "давам най-доброто", защото ясно е, че е каквото имаш..нали с чужда пита помен не правиш
  • Взетото, след нас го взимат други...
    Само даденото ( и написано) остава
    в спомени за щедрата ни лудост-
    безпарична, безхаберна, без тщеславна...
    Благодаря.
  • Благодаря, Миночка!
  • Браво! Много ми хареса, Лина! Животът ни се дава само веднъж, да го изживеем достойно!
Propuestas
: ??:??