29 jun 2016, 6:29  

Аз ли? 

  Poesía » Otra
419 1 8

Прегърнах Мрака

            и попаднах в бездната

тя ме посрещна с целувка

            тъмнината ме дебнеше

таеше разплата

            търсих от светлината милувка.

 

От страховете

            въже си изплетох

метнах го горе в небето

            клетви неверни

без думи изрекох

            с двете си длани

изтръгнах Сърцето.

 

            Сърцето си дадох

Любов да получа

            Грехът ми я грабна

какво ли и стори

            с чувствата стрелям

където улуча

            след мен лешояди

Съвестта ми ги гони.

 

Юни,2016г

Варна,Гавраил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много отличителен стил на писане имаш, Гавраил! Прочетох с повишен интерес... Поздрав!
  • Перфектна изработка - пипнати детайли. Замисъл, оставящ отзвук в мислите на читателя. Образи, изпълващи въображението!
  • Владимир,Лили,Кети,Гаврил,Габи с интерес прочетох всеки ваш коментар.Благодаря ви за оценките.Значат много за мен.
    Желая ви слънчеви почивни дни!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Като разходка в царството на Хадес! Мрачна картина, но щрихите впечатляват; поздрави!
  • И още веднъж нещо много, много добро!
  • Красиво описан мрак и когато е написан с перото на сърцето, тогава мракът прилича повече на светлина, отколкото на мрак и въпреки това е просо себе си.
    Хареса ми много! Поздравления Гавраил!
  • Хубав стих, Гавраил! Поздравления!
Propuestas
: ??:??