Прегърнах Мрака
и попаднах в бездната
тя ме посрещна с целувка
тъмнината ме дебнеше
таеше разплата
търсих от светлината милувка.
От страховете
въже си изплетох
метнах го горе в небето
клетви неверни
без думи изрекох
с двете си длани
изтръгнах Сърцето.
Сърцето си дадох
Любов да получа
Грехът ми я грабна
какво ли и стори
с чувствата стрелям
където улуча
след мен лешояди
Съвестта ми ги гони.
Юни,2016г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени