Аз може би пак те обикнах

melian4eto (Деси)
77 16

25 oct 2013, 14:11

Poesía » De amor

445 0 0

за миг, за секунда дори.

Със новите дрехи не свикнах,

ти някак си все ми тежиш.

А си толкова крайно далечен,

само в мислите си те градя

и те сривам докрай... нечовечно...

за да няма любов в тази плът.

Но щом седна пред листа смълчано

на умрялото давам живот.

Мисълта ти – нестихваща рана -

ме превръща в остатъчен зов...

Нали тръгнах, нали те оставих?

Нали нямаше вече сърца?

Нали уж ги прободохме само

с нажежена до болка игла...

За обичане вече е късно,

построихме дебели стени,

зад които луната залязва,

а със нея... залязваш и ти.

Аз може би пак те обичам,

прости ми, но само за миг.

Сега продължавам да тичам

с живота... и ти побегни!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.