Прозрачна съм, стъкло съм и без плът съм,
обвивка нямам, нямам и лице.
Високо съм, стремеж съм, само долу
е плисъкът на моето море.
Разбих се във скалата, но не паднах -
поеха ме вълните в своя бяс,
предсмъртно корабите прореваха
от урагана, в който бях Аз.
Към дъното забързана се гмурнах,
зарових в пясъка поредния си страх
и с' сетни сили пак да се отблъсна
към висините някак си успях. ...