9 jun 2013, 17:36

Аз пък няма да порасна! 

  Poesía
762 0 0
Все още си спомням лятото на 2005.
Не знам защо го помня, безпричинно.
Играх навън с други като мен хлапета.
Всичко беше чисто, смешно и невинно.
Стояхме до късно през нощта на тротоара.
Не виждах, че всяка нощ е тъй прекрасна.
Всички хващахме солета, вместо цигара.
Беше грешка, че исках бързо да порасна...
Нямаше кой да ни каже: "Вие грешите!".
Всеки от нас към бъдещето бе привързан.
Преди да заспя често ми шепнеха звездите,
но не слушах като казваха ми да не бързам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??