Все още си спомням лятото на 2005.
Не знам защо го помня, безпричинно.
Играх навън с други като мен хлапета.
Всичко беше чисто, смешно и невинно.
Стояхме до късно през нощта на тротоара.
Не виждах, че всяка нощ е тъй прекрасна.
Всички хващахме солета, вместо цигара.
Беше грешка, че исках бързо да порасна...
Нямаше кой да ни каже: "Вие грешите!".
Всеки от нас към бъдещето бе привързан.
Преди да заспя често ми шепнеха звездите,
но не слушах като казваха ми да не бързам... ...