23 ago 2013, 8:16  

Аз съм ... 

  Poesía » De amor
725 0 13
Старата върба над водовъртежа
поклаща клонки като компас,
лицето си оглежда - не е ли
прежното?
Нима това лице съм аз ...?
Стар орел. В последен кръг
свива крила над канарата и от раз,
като стрела, изстреляна от лък
се сурва долу - топъл камък
в равнината!
Нима тоз орел съм аз ...?
На разпивка старите авери ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??