Старата върба над водовъртежа
поклаща клонки като компас,
лицето си оглежда - не е ли
прежното?
Нима това лице съм аз ...?
Стар орел. В последен кръг
свива крила над канарата и от раз,
като стрела, изстреляна от лък
се сурва долу - топъл камък
в равнината!
Нима тоз орел съм аз ...?
На разпивка старите авери ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация