А после времето ще бъде скъпо...
Ще бягаме по магазини и задачи.
Ще се превърнем в домакини, образцови домакини,
и това ще бъде може би най-страшното.
Ще мием чаши и чинии, но с омраза,
ше търкаме и пода и тавана с угрезения,
и ръкавиците, които ни предпазват от отровите,
ще ни се смеят с жълтите си възвишения.
Ще бършим прах и звук от телевизора,
ще тупаме старателно килимите,
а кюнците, задръстени от саждите,
ще ни изваждат от равновесие през зимата.
Ще тъпчим гардеробите с нова мода,
ще тъпчем със салам и лук душата си,
ще се изгубим в скъпите илюзии на времето,
а любовта ще се доказва в само в спалните.
И най-накрая ще залостим себе си,
под звучната идея: „Аз съм домакинята.“
Ще наместим себе си между прозорците,
и между телевизорите и хладилника.
Ще дишаме едвам между бушоните,
между заплатата и битовите страсти,
с които сме се бетонирали в мислите,
и може би това ще бъде най-ужасното.
© Стела Todos los derechos reservados