А после времето ще бъде скъпо...

Ще бягаме по магазини и задачи.

Ще се превърнем в домакини, образцови домакини,

и това ще бъде може би най-страшното.

Ще мием чаши и чинии, но с омраза,

ше търкаме и пода и тавана с угрезения,

и ръкавиците, които ни предпазват от отровите,

ще ни се смеят с жълтите си възвишения.

Ще бършим прах и звук от телевизора,

ще тупаме старателно килимите,

а кюнците, задръстени от саждите,

ще ни изваждат от равновесие през зимата.

Ще тъпчим гардеробите с нова мода,

ще тъпчем със салам и лук душата си,

ще се изгубим в скъпите илюзии на времето,

а любовта ще се доказва в само в спалните.

И най-накрая ще залостим себе си,

под звучната идея: „Аз съм домакинята.“

Ще наместим себе си между прозорците,

и между телевизорите и хладилника.

Ще дишаме едвам между бушоните,

между заплатата и битовите страсти,

с които сме се бетонирали в мислите,

и може би това ще бъде най-ужасното.