Затварям аз очи и картините нареждам,
те към тебе ме отнасят, в свят
колкото реален, толкова далечен от реалността.
Спомените са крепежът -конците,
задържащи мислите за теб.
Приятните мигове запазват копнежа на сърцето.
Дните, прекарани заедно, в плет
от плътска страст и духовно обединение,
карат тялото ми да потрепва от вълнение.
Всички тези мисли в нереалния ми свят
запазват будна любовта към тебе,
всички те задържат я в очакване на следващото повторение.
(Станислав Николов ' 2006г.)
© Станислав Николов Todos los derechos reservados