5 feb 2011, 15:28

* * * 

  Poesía » De amor
771 0 6
Небето спеше и птиците
сънуваха в нощта,
но можех ли и аз да спя?
И дъжд валеше, но не навън,
а в моето сърце валя
и всяка песен в него спря...
Навънка слънцето блестеше,
а в душата мрак и тишина...
Дъждът валеше и валеше,
но кална беше моята душа!
Звездите бяха вярна стража
на своята сестра луна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МимеТО Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??