mia0 (МимеТО)
14 137
5.02.2011 г., 15:28 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
700 0 6

Небето спеше и птиците

сънуваха в нощта,

но можех ли и аз да спя?

И дъжд валеше, но не навън,

а в моето сърце валя

и всяка песен в него спря...

Навънка слънцето блестеше,

а в душата мрак и тишина...

Дъждът валеше и валеше,

но кална беше моята душа!

Звездите бяха вярна стража

на своята сестра луна.

А ти във мене бе най-светлата

звезда, но изгоря...

И дни и нощи гонеха се,

снегът обсипа цялата земя!

Но той стоеше, той не се топеше -

във мене никога не дойде пролетта...

© МимеТО Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??