nevestulka (Ваня Накова)
109 47
9 dic 2018, 21:30

Баба 

  Poesía
672 0 3

Свисти тихо вретеното в нощта.

Баба преде овча вълна за чорапи.

Навън пролайва Буба понякога.

Но нищо не може тишината да заглуши.

 

Баба преде цяла нощ, очите сълзят уморени.

Тиктака неуморно само металният часовник.

Баба и часовникът заедно часовете броят.

До изгрева, до залеза, до утре и до смъртта.

 

Баба преде цяла нощ, защото не може да спи.

Защото не иска спиртната лампа да загаси.

Защото в тъмното е страшно и много боли.

Баба е сама, изоставена от мъртви и живи.

 

Баба плете вълнени чорапи за внуците,

Които винаги са много заети далече в града.

Баба вярва, че те ще си дойдат все някога.

Ако не днес или утре, поне за да я погребат.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??