Свисти тихо вретеното в нощта.
Баба преде овча вълна за чорапи.
Навън пролайва Буба понякога.
Но нищо не може тишината да заглуши.
Баба преде цяла нощ, очите сълзят уморени.
Тиктака неуморно само металният часовник.
Баба и часовникът заедно часовете броят.
До изгрева, до залеза, до утре и до смъртта.
Баба преде цяла нощ, защото не може да спи.
Защото не иска спиртната лампа да загаси.
Защото в тъмното е страшно и много боли.
Баба е сама, изоставена от мъртви и живи. ...