Посветен на баба ми, дядо ми и на котката, с която пораснах! Но те не са сред нас, вече!
Нощите когато преминават,
гася свещите...
и отново не ми се спи,
а часовникът тик-така безутешно, нали?
Безутешни са и моите мисли,
скитат в тъмните дебри на нощта
и се молят: - "Върни се при мен, сега!"
И моите мисли, като мен сега не спят...
Скитници сме, те и аз сега,
скитници на нощта и накрай света!
Спомени събирам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Татяна Василева
За баба ми, дядо ми и Топсана!