11.03.2017 г., 20:31 ч.

Баба, дядо, котката... няма ви! 

  Поезия » Оди и поеми, Друга
1713 2 14
Посветен на баба ми, дядо ми и на котката, с която пораснах! Но те не са сред нас, вече!
Нощите когато преминават,
гася свещите...
и отново не ми се спи,
а часовникът тик-така безутешно, нали?
Безутешни са и моите мисли,
скитат в тъмните дебри на нощта
и се молят: - "Върни се при мен, сега!"
И моите мисли, като мен сега не спят...
Скитници сме, те и аз сега,
скитници на нощта и накрай света!
Спомени събирам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Василева Всички права запазени

Татяна Василева

За баба ми, дядо ми и Топсана!

Предложения
: ??:??