За майка ми...

Която обикнах и никога не разбрах.
За жената, танцуваща фламенко,
изпъстрена в лилаво и цветя.
Прегръщам те

За баща ми...

Който ме обичаше и винаги бе до мен.
За мъжа, който пиеше кафе,
четейки сутрешния вестник.
Целувам те

За дядо ми...

Който танцуваше с мен в полята,
милваше ме с топлите си очи,
танцуваше без да ме пита,
защо ти си днес така - "Тъжна"!

Латето има вкус на бадеми,
мълви думи, неизказани,
заключени в кафеза.