За майка ми...
Която обикнах и никога не разбрах.
За жената, танцуваща фламенко,
изпъстрена в лилаво и цветя.
Прегръщам те
За баща ми...
Който ме обичаше и винаги бе до мен.
За мъжа, който пиеше кафе,
четейки сутрешния вестник.
Целувам те
За дядо ми...
Който танцуваше с мен в полята,
милваше ме с топлите си очи,
танцуваше без да ме пита,
защо ти си днес така - "Тъжна"!
Латето има вкус на бадеми,
мълви думи, неизказани,
заключени в кафеза.
© Галина Всички права запазени