В жаравата на хладния ни взор,
от камък да сме, пак ще се разнежим.
Уютен е широкия простор,
и зимата сурова е тъй жежка,
примами ли ни повик таралежен.
А в истината винаги е скритото,
че пленници на себе си сме в битките,
но губейки, печелим от войната –
в безсмъртие пронизали душите си,
с каквото си отнемем, сме богати.
С ирония на мъдър режисьор
двусмислено съдбата ни отрежда – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
*Шопенхауер прави аналогия между хората и таралежите, за да опише човешките взаимоотношения в обществото. В известната като “Дилемата на таралежите” притча, се описва как няколко таралежа се скупчват, за да се топлят с телата си. Но все пак трябва да намерят правилното разстояние помежду си, за да не се наранят взаимно с бодлите. Изводът, който немския философ прави, е че който може да създаде достатъчно собствена топлина, е в състояние да избегне социалните контакти, спестявайки си болката.