FFortuna
67 el resultado
От далечни, извечни, от пра времена,
откогато рода ни човешки го има,
тя е светлата, нежна и крехка жена,
извисена от своята твърдост незрима.
Щом в скръбта си износи в утробата плод, ...
откогато рода ни човешки го има,
тя е светлата, нежна и крехка жена,
извисена от своята твърдост незрима.
Щом в скръбта си износи в утробата плод, ...
395
8
10
На близката ограда, отегчено,
за никого не даващ и петак,
лежи голям и рижав котарак,
обзет от обичайната си леност.
Наоколо – двуноги устремени, ...
за никого не даващ и петак,
лежи голям и рижав котарак,
обзет от обичайната си леност.
Наоколо – двуноги устремени, ...
876
1
4
По адрес той живее на уличка в малък квартал
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...
714
9
15
Навалица безмилостно жестока.
А маркетите, казват, здраво бачкат.
Един служител падна. Друг ще го смени и…
толкоз.
какво тук значат прости продавачи?! ...
А маркетите, казват, здраво бачкат.
Един служител падна. Друг ще го смени и…
толкоз.
какво тук значат прости продавачи?! ...
860
1
2
Умореното слънце зенита не може да стигне,
като примка се свива кръгът му в извечния ход.
Тишината изгуби онези кресливи авлиги,
пак последвали другаде своя номадски живот.
Есента залюля недодялано тънките клони ...
като примка се свива кръгът му в извечния ход.
Тишината изгуби онези кресливи авлиги,
пак последвали другаде своя номадски живот.
Есента залюля недодялано тънките клони ...
846
9
13
Отмервам времето си не с Христа –
кому е нужна кратката ми ера,
щом новият ми ден, е с ден по-стар
от онзи, който е изчезнал вчера.
А утрешният, блед и ефимерен, ...
кому е нужна кратката ми ера,
щом новият ми ден, е с ден по-стар
от онзи, който е изчезнал вчера.
А утрешният, блед и ефимерен, ...
1345
11
13
Да не бе се заченало в тази привидна любов!
Да не бе натежало в ръце, непознали прегръдки!
Та нали върху бяло се пише животът, щом нов
сам при хората спре, и начисто поеме по пътя.
А пък те отредиха за него един пергамент, ...
Да не бе натежало в ръце, непознали прегръдки!
Та нали върху бяло се пише животът, щом нов
сам при хората спре, и начисто поеме по пътя.
А пък те отредиха за него един пергамент, ...
914
6
12
От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и ...
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и ...
1148
4
8
Щом се свърши дъхът на последните люляци в бяло,
и пресъхне дъждът, а от стръмното пътят тежи,
ще катериш с упорство деня, а на кръста ти ялов
ще се ражда съмнение бил ли си някога жив.
Ще задаваш на ехото своите трудни въпроси, ...
и пресъхне дъждът, а от стръмното пътят тежи,
ще катериш с упорство деня, а на кръста ти ялов
ще се ражда съмнение бил ли си някога жив.
Ще задаваш на ехото своите трудни въпроси, ...
1377
7
9
Каква порода! “Селски бабаит”!
Най-първият левент е на мегдана!
Едва ли ще изчезне като вид,
дори незнаен вирус да го хване.
Екскурзийка сега? Защо пък не! ...
Най-първият левент е на мегдана!
Едва ли ще изчезне като вид,
дори незнаен вирус да го хване.
Екскурзийка сега? Защо пък не! ...
809
3
2
… и сякаш на кутийка за бижута
с надежда вдигам лекия капак.
С прецизност ювелирна, някой пак
създал е прелест, никъде нечута.
Твореца ще дамгосат днес, че луд е – ...
с надежда вдигам лекия капак.
С прецизност ювелирна, някой пак
създал е прелест, никъде нечута.
Твореца ще дамгосат днес, че луд е – ...
1819
6
13
В съавторство с Anita765 (Ани Монева)
Ани
И както обикаляше из кръчмите,
в цигарен дим и алкохолни пáри,
Ромео вайкаше се колко мъчно е, ...
Ани
И както обикаляше из кръчмите,
в цигарен дим и алкохолни пáри,
Ромео вайкаше се колко мъчно е, ...
1017
5
11
А тя пък, Жулиета, се обеси!
Напук. За да избяга от сценария.
Отровата е само за пиеси,
в действителност ужасно ѝ нагарчаше.
И след като Ромео, по причини ...
Напук. За да избяга от сценария.
Отровата е само за пиеси,
в действителност ужасно ѝ нагарчаше.
И след като Ромео, по причини ...
1194
10
19
Напълно осъзнавам, че съм в дълг,
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори ...
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори ...
1878
8
11
Мъгла се спусна над пътеката,
пронизаха те сноп лъчи.
Автор: Анна Ахматова
Превод: Иван Николов
Мъглата крие пътища незнайни, ...
пронизаха те сноп лъчи.
Автор: Анна Ахматова
Превод: Иван Николов
Мъглата крие пътища незнайни, ...
928
8
10
В най-мрачните предели на нощта,
където зверове свирепи дебнат,
а сенките зловещи пак растат
от дъното на призрачните дебри,
една светулка, като капка дребна, ...
където зверове свирепи дебнат,
а сенките зловещи пак растат
от дъното на призрачните дебри,
една светулка, като капка дребна, ...
1308
8
15
Живееше на улицата сам
квартален пес. Наричаха го Рошльо.
По светло бродеше насам-натам,
без покрив спеше в ледените нощи.
Случайни хора, с помисли най-лоши, ...
квартален пес. Наричаха го Рошльо.
По светло бродеше насам-натам,
без покрив спеше в ледените нощи.
Случайни хора, с помисли най-лоши, ...
1124
9
10
1581
4
на дървената пейка тая вечер
с рибарите на обща маса бях.
Л. Станчев
Мъжете следват вечния си юг –
смиреното весло в дома отвежда. ...
с рибарите на обща маса бях.
Л. Станчев
Мъжете следват вечния си юг –
смиреното весло в дома отвежда. ...
1164
4
7
От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
2494
13
20
Преболях ли онези далечни, далечни лета,
през които да стъпвам по пясъка, боса и дръзка…
Без най-синьото, днес календарът е толкова стар,
че следата му сякаш е липсващо късче от пъзел.
Но сглобявам картина – доплували тъжни мечти ...
през които да стъпвам по пясъка, боса и дръзка…
Без най-синьото, днес календарът е толкова стар,
че следата му сякаш е липсващо късче от пъзел.
Но сглобявам картина – доплували тъжни мечти ...
794
8
9
Разпитвам уморени ветрове
за пътя на доброто и на лошото.
Страхът ми да узная се е свел
до смелост да намеря и най-мощния,
останал си с едната милост божия. ...
за пътя на доброто и на лошото.
Страхът ми да узная се е свел
до смелост да намеря и най-мощния,
останал си с едната милост божия. ...
797
2
3
874
Откакто те обикнах, заваля.
Сезоните са все едни и същи –
променят се годините, в числа,
изгубили способност да се връщат.
Без тухли зидах тъжната си къща, ...
Сезоните са все едни и същи –
променят се годините, в числа,
изгубили способност да се връщат.
Без тухли зидах тъжната си къща, ...
1918
16
21
От памет натежава всеки клас,
изпие ли до дъно дъждовете,
и мислите, неказани на глас,
стъблото му към корените свеждат.
Без думи песента си е запял ...
изпие ли до дъно дъждовете,
и мислите, неказани на глас,
стъблото му към корените свеждат.
Без думи песента си е запял ...
1070
8
9
Нощта огъва сребърни вихрушки
пОнесени на ангелски криле,
и зВън камбанен, в снежния си плен,
оттАтък на стъклото е зашушнал.
Гори огнище, топлото наужким ...
пОнесени на ангелски криле,
и зВън камбанен, в снежния си плен,
оттАтък на стъклото е зашушнал.
Гори огнище, топлото наужким ...
1050
3
7
Сонетен венец
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви, ...
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви, ...
2697
20
22
В жаравата на хладния ни взор,
от камък да сме, пак ще се разнежим.
Уютен е широкия простор,
и зимата сурова е тъй жежка,
примами ли ни повик таралежен. ...
от камък да сме, пак ще се разнежим.
Уютен е широкия простор,
и зимата сурова е тъй жежка,
примами ли ни повик таралежен. ...
1013
6
8
Всички пътища водят към Рим
Клиширано. Стоя на крайна гара.
Перонът е завеса след пейзажа,
с десѐн на избледняващи угарки,
погълнали остатъчната влажност ...
Клиширано. Стоя на крайна гара.
Перонът е завеса след пейзажа,
с десѐн на избледняващи угарки,
погълнали остатъчната влажност ...
1118
6
6
Увълчихме се – ялова порода
с наследници, надскочили и нас.
Човешкото ни стадо, по природа,
е хор за едноличностния глас.
Разбудени в безпаметен екстаз ...
с наследници, надскочили и нас.
Човешкото ни стадо, по природа,
е хор за едноличностния глас.
Разбудени в безпаметен екстаз ...
1325
11
14
Водата ти не пази ли следи,
смален ли е брегът ми от очакване?
Различия, довели до еднаквости,
тъгата ни лицата ще бразди.
Не слагай на посоките юзди, ...
смален ли е брегът ми от очакване?
Различия, довели до еднаквости,
тъгата ни лицата ще бразди.
Не слагай на посоките юзди, ...
954
5
5
Ръждивата любов не остаря.
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен, ...
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен, ...
1192
6
14
На геният, да бъде непризнат
от времето си, тъй е отредено.
Понесъл неизбежната си тленност,
да броди в самота, и студ, и глад.
Незримото, в първичния му цвят, ...
от времето си, тъй е отредено.
Понесъл неизбежната си тленност,
да броди в самота, и студ, и глад.
Незримото, в първичния му цвят, ...
880
3
На дъщеря ми
Останал самотен, ключът от умора
ще сложи в ръката ти своята власт.
Ще скръцне вратата с ръждивия глас
на някой, привикнал наум да говори. ...
Останал самотен, ключът от умора
ще сложи в ръката ти своята власт.
Ще скръцне вратата с ръждивия глас
на някой, привикнал наум да говори. ...
926
7
Денят ни разтребва отколешни ласки,
и черга с условности слага пред нас.
Пътека за мравки – унили, безгласни,
обвити в мълчание, пласт подир пласт.
През сложния възел на скъсани нишки ...
и черга с условности слага пред нас.
Пътека за мравки – унили, безгласни,
обвити в мълчание, пласт подир пласт.
През сложния възел на скъсани нишки ...
740
3
2
Такава е. Недейте я убива.
Различното на нея ѝ е даденост.
Говóрите за грях недопустим,
а стискате в ръката си огниво.
Нали, в противоречие на кладите, ...
Различното на нея ѝ е даденост.
Говóрите за грях недопустим,
а стискате в ръката си огниво.
Нали, в противоречие на кладите, ...
1337
12
13
Понякога, когато не разбирам
загадъчния припев на щурците,
със спомена за тихата му диря
косата си момичешки заплитам.
И тръгвам – босонога и наивна – ...
загадъчния припев на щурците,
със спомена за тихата му диря
косата си момичешки заплитам.
И тръгвам – босонога и наивна – ...
2393
17
21
Ще убия надеждата. Нямам с какво да я храня –
плодовете отдавна изгниха от чакане.
Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана.
И не помня била ли съм друга за някого.
Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици – ...
плодовете отдавна изгниха от чакане.
Затова и така ме оглозга. До кръв. И до рана.
И не помня била ли съм друга за някого.
Ще убия надеждата. Търся пътека с трошици – ...
1695
5
8
Такова е времето. Хищно и гладно.
Вината пред някой, за нещо, я няма.
И голата Съвест от бедност пропадна,
а с дрехи преди си живя моногамно.
Сближи се с онази, порочната Честност, ...
Вината пред някой, за нещо, я няма.
И голата Съвест от бедност пропадна,
а с дрехи преди си живя моногамно.
Сближи се с онази, порочната Честност, ...
813
2
4
Тишината не плаши кварталните гълъби,
полудели от звучно мълчание денем.
Изкълваха просото, така, непокълнало,
и отдавна изгубиха вкус за летене.
Под стрехѝте порочно са празни гнездата им, ...
полудели от звучно мълчание денем.
Изкълваха просото, така, непокълнало,
и отдавна изгубиха вкус за летене.
Под стрехѝте порочно са празни гнездата им, ...
870
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
