Банално

18 mar 2012, 20:35

Poesía » Otra

858 0 2

Банално
Тя бе плячката. Той бе ловецът -
тъй природата тях подреди.
Тя вървеше в гората безцелно,
беззащитна, с открити гърди.
И подскачаше млада, игрива.
Той се спъваше, падаше в кал.
Тя нехаеше, дивно-красива,
но го чакаше - беше ù жал.
Тя бе плячката. Той бе ловецът -
точен мерник, стрелба и хвалби...
... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Банално

Искате да прочетете повече?

Propuestas