18.03.2012 г., 20:35 ч.

Банално 

  Поезия » Друга
847 0 2
Банално
Тя бе плячката. Той бе ловецът -
тъй природата тях подреди.
Тя вървеше в гората безцелно,
беззащитна, с открити гърди.
И подскачаше млада, игрива.
Той се спъваше, падаше в кал.
Тя нехаеше, дивно-красива,
но го чакаше - беше ù жал.
Тя бе плячката. Той бе ловецът -
точен мерник, стрелба и хвалби...
... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Предложения
: ??:??