Ще дойда в съня ти полека
и нежно ще приседна до теб,
безсилна в очи да погледна човека,
от човека, отрекъл се в пет.
Тогава, като по часовник точен,
ме слагаше на своите колене,
говореше ми за живота порочен
и колко е лесно да си малко дете.
Без свян пред мене плачеше,
без грях дори, че от моите сълзи
в прахта изписвах думичка една.
И тя до днеска ме изгаря. ...