Ще дойда в съня ти полека и нежно ще приседна до теб, безсилна в очи да погледна човека, от човека, отрекъл се в пет. Тогава, като по часовник точен, ме слагаше на своите колене, говореше ми за живота порочен и колко е лесно да си малко дете. Без свян пред мене плачеше, без грях дори, че от моите сълзи в прахта изписвах думичка една. И тя до днеска ме изгаря. "баща" Не знаеш коя съм. Каква. Дали дъщеря ти е вече жена. Какъв човек без теб е станала. И коя е най-нежната й мечта. Искаш ли да ти разкажа? Малко обич да ти поднеса, с моята любов да те накажа и после да я отнеса... На четиринайсет стихове прописах и се влюбих, в нечии очи нелепо, детски се улисах, а времето го заличи... Картичка веднъж си купих. Вместо тебе я подписах. Сърцето си подкупих, косата червена си боядисах. Пуша много. Но не пия. Белег си ми ти. И не искам да го крия. Как за мен не те боли?! И какъв свят, дявол да те вземе, ти, човекът, съгради ? От страх живота да не ти отнеме, най-хубавото си изгуби... Днес съм пораснала. Не много. Още правя глупави грешки. Но много израснала, за глупостите човешки. Аз ти прощавам. Всичко. До грош. Времето не ще го върнем вече. И пред Бог не мога да го отрека, твойта кръв във мен тече, човече.
Следващо от категорията
Следващо от автора