Порой от звуци се разбива в душата,
в ъгъла стои ранена самотата
и питам пак Всевишния защо
съм като птица с прекършено крило...
Не виждам, твойто не ме ослепи,
студени ще останат моите очи
за чуждите и блудните жени,
плачещи с изкуствени сълзи...
Не чувам, сетивата болка притъпи,
въглените живи мигом угаси
и не знам дори къде си ти
защо и как продаде нашите мечти... ...