12.05.2014 г., 0:07 ч.

* * * 

  Поезия
539 0 0

Порой от звуци се разбива в душата,
в ъгъла стои ранена самотата
и питам пак Всевишния защо
съм като птица с прекършено крило...

Не виждам, твойто не ме ослепи,
студени ще останат моите очи
за чуждите и блудните жени,
плачещи с изкуствени сълзи...

Не чувам, сетивата болка притъпи,
въглените живи мигом угаси
и не знам дори къде си ти
защо и как продаде нашите мечти...

Не помня в дните щастие сега,
самота разяжда Аза в мен така
и всяка радост я убива ей така
в сърцето ми ранено от тъга...

Върви, не искам никого да питам
колко дълго в мрака ще се скитам,
докато в миг един се приютя
в свят лишен от всякаква нега...

© Боян Дочев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??